17 април 2017

Как научих дъщеря ми да кара велосипед с педали

детски велосипед drag alpha 20 какво колело да избера за подарък
Благодарение на колелото за балансиране Kiddimoto, сега сами караме велосипед без помощни колелца

Всичко започна през есента на 2013г. когато двегодишната ми дъщеря  получи първото си детско колело. Дървено колело за баланс и детска каска на пастелни точки.

Есенните дни бяха кратки, а топлите слънчеви лъчи твърде оскъдни, за да може забавленията навън да продължават по-дълго, съответно и с дъщеря ми да отделим повече време да свикнем и научим да караме колелото. А и както знаем, децата са различни, а моята е зодия телец, съответно борбата с "Не мога!" е дълга!

Въпреки, че Стела от две годишна кара тротинетка с три колелца, избраното балансиращото колело й се опъна и едва през лятото на 2014 даде по-силни сигнали, че ще го кара повече. Тогава вече тригодишна, колелото й беше таман за ръстта й. Началото беше смешно - колелото между краката й, върви и се влачи като пате, а когато седне на седалката и започне да се избутва с крачета, все нещо друго й пречеше, за да продължи по-напред. Характер!

Не съм я карал насила да кара колелото, но се стараех с някакво постоянство да не се отказва от най-малката трудност. За това и през 2015г., вече на 4 годинки, балансиращото колело Kiddimoto беше любимата й играчка за разходки навън. Разбира се и тротинетката. Редувахме ги.

През лятото на 2016г., или почти три години от както имаме баланс колелото, Стела го караше с увереност, спускаше се по нанадолнищата, влачихме го къде ли не. Тротинетката й вече беше по-ниска, а колелото в идеални пропорции с тялото й. Задължително условие, за да кара колелото си беше да си слага каската. Това, че тя е в същия дизайн като колелото си беше предимство, за да не мрънка, а и всички знаем момичетата как се възхищават от красивите неща, които си допадат. Kiddimoto предлагат голям избор от детски каски и вело аксесоари в същия дизайн като баланс колелото. Тук може да си изберете колело за 3 годишно дете: http://kiddimoto.bg

Стела и спускането й с баланс байка, август 2016


През есента на 2016г. видимо колелото нямаше как да порасне повече и си личеше, че й е малко. Стела вече е 117см, краката дълги и колелото е на доизживяване.

Нарочно ги пиша тези неща, защото през тези няколко години, когато тя кара колелото си, а ние го носихме навсякъде, детето свикна с движението, разви самоувереността си да се спуска и да кара бързо, балансирането беше овладяно на 100%.

На няколко пъти ходихме при Нико Байкс, за да се запознае на място истинските детски велосипеди с педали. Въпреки, че изложените модели са с помощни колелца, тя знае, че това е бебешко. Вече почти шестгодишна, Стела много повече разбира, даже твърде много, за да започнеш да внимаваш какви ги говориш.

Първоначално мислех да й вземем 18 цолово Drag Rush, но подарък за Коледа й се размина и изборът на колело остана за тази година.

Разликата между детските велосипеди Drag Rush и Drag Alpha е основно в използвания материал за изработката на рамката и вилката. При Drag Alpha това е алуминий, а разликата в теглото със стоманената рамка на Drag Rush при 20 цоловите колела е най-осезаема. Около 900 грама. Сега мога да си нося Drag Alpha с една ръка по същия начин както носих дървения баланс байк Kiddimoto. Препоръчват Alpha за дете с ръст между 118-130см. Ние сме в долната граница.
Сигурно има и други разлики, но не са от някакво съществено значение. Цената не я коментираме. Все пак това е първия велосипед на детето!

Да си дойдем на думата за събитията от преди една-две седмици, когато Стела започна да кара колело. Взехме го от магазина в петък, тъкмо преди да затвори, и веднага отидохме да караме на близкото баскетболно игрище. В началото оставих Стела да свикне с пропорциите, защото разликата с баланс колелото е огромна - от 12 цолови на 20 цолови гуми - изобщо не е малко.
Съдействах й с качването на седалката, защото премята краче над задната гума. Честно казано в тези минути й помагах като задържах колелото за дръжката отзад на седалката, и помагах с кормилото. Само и само, за да свикне с конструкцията на колелото. Забелязах обаче нещо - затрудняваше се с педалите. Паднахме, докато слизаме, и трябваше да спрем. До утре. 30 минути каране.

В съботния ден първата ни работа след закуска беше да излезем да караме колело. Моите инструкции бяха да си намести десния педал, да си сложи крачето на него, да натисне и завърти. Лявото й краче трудно срещаше левия педал и в началото й давах възможност да си намести краката преди да се засили добре. Борих се с нейното "Не мога!", и успях да я преборя. В този ден се научихме да караме сами колелото и да правим кръгчета. Придържах я от време на време за гръбчето, колкото да усети, че има нещо, което я подкрепя. Трудно тръгвахме. Трудно спирахме. Натискахме лесно лостчетата на спирачката. Никакъв проблем с балансирането. Вече знаете защо. 45 минути каране.

Неделя. Психологическия момент беше дали й държа седалката, за да може да тръгне. Ами не, не я държах, но ръката ми беше в такава позиция, все едно я държах. Вече овладя наместването на педалите и тръгването, макар че още малко й трябва. 17 минути. Сами тръгваме, сами караме, сами спираме. Това е! Готови сме да излезем на разходка в Морската градина във Варна.

Вече се е научила сама да кара розовия си велосипед


Умението да пази равновесие върху колелото беше развивано през тези няколко години, когато за възрастта на дъщеря ми най-разумно беше да кара балансиращо колело, защото е леко, защото е елементарно, защото се задвижва и спира по естествен начин. Kiddimoto колелото изигра своята роля в нейното израстване и съм благодарен, че за нейната възраст и в нейното време има такива играчки.


Няма коментари:

Публикуване на коментар