21 юни 2013

"Майце си" от Христо Ботев

Христо Ботев
автор на портрета: Георги Врабчев

МАЙЦЕ СИ

Ти ли си, мале, тъй жално пела,
ти ли си мене три годин клела,
та скитник ходя злочестен ази
и срещам това, що душа мрази?

Бащино ли съм пропил имане,
тебе ли покрих с дълбоки рани,
та мойта младост, мале, зелена
съхне и вехне люто язвена?!

Весел ме гледат мили другари,
че с тях наедно и аз се смея,
но те не знаят, че аз веч тлея,
че мойта младост слана попари!

Отде да знаят? Приятел нямам
да му разкрия що в душа тая;
кого аз любя и в какво вярвам -
мечти и мисли - от що страдая.

Освен теб, мале, никого нямам,
ти си за мене любов и вяра;
но тука вече не се надявам
тебе да любя: сърце догаря!

Много аз, мале, много мечтаях
щастие, слава да видим двама,
сила усещах - що не желаях?
Но за вси желби приготви яма!

Една сал клета, една остана:
в прегръдки твои мили да падна,
та туй сърце младо, таз душа страдна
да се оплачат тебе горкана...

Баща и сестра и братя мили
аз да прегърна искам без злоба,
пък тогаз нека измръзнат жили,
пък тогаз нека изгния в гроба.


Христо Ботев

Вижте кратък видеоклип с част от процеса по създаване на този реалистичен 3Dпортрет на Христо Ботев. Автор - Георги Врабчев от "Студио Врабчев":



16 юни 2013

Drkness

Сянка на Сенките
 
Не можах да повярвам, че получих акредитация да посетя конференцията на Сенките в техния свят. Беше толкова вълнуващо, че дори не разбрах кога се появих  в свят, досущ приличащ като нашия, но с хора със странни лица и големи Сенки облечени в пелерини и препускащи улиците.
Очите им бяха странни, блестукащи, някакси луди, и въпреки, че не ми беше мястото тук - усещах, че съм привилегирован и приет да съм сред тях.
Между панелните сгради духаше вятър, а аз се бях носочил към конферентната зала. Защо бях избран и защо беше необходимо да присъства - не знам, но трябваше да го направя.
Дебнеха ме, не ме изпускаха - все пак за някои съм нежелан. А и този фотоапарат, който виси от врата ми, толкова много привлича белите празни сенчести погледи.
Опитах се да заснема бита на Сенките, малките улици в техния град. Светкавицата ги дразнеше, но те не изчезваха. Сенките бяха плътни!
Не бях сам - появи се моя пътеводител, който все ме дърпаше за ръка, все едно че бягаме от нещо. Гонят ли ни?
Загрижен за мен, моят водач не ме водеше към събранието, а по-скоро да стоя по-далеч от всичко това.
Изходът беше стара висока кула. Усещам как ме привлича всичко това, и същевременно искам да изляза. Така и не успях да си свърша работата. Викат ме.
Навсякъде около мен има сенки.

Дали успях да ги заснема?

Какъв е този шум?