07 ноември 2011

ФОТО: 9Lives


Ние, бездомните котки, умираме като вас, хората, не сме безсмъртни и спорен е митът за деветте ни живота, които сме имали. Да оцелеем в един котешки живот е предизвикателство, а какво остава за останалите осем?

Умираме защото:
- ни сгазват автомобили движещи се с несъобразена скорост или от такива шофьори, които с удоволствие ще ни смачкат на пътя;
- ни обстрелват в най-добрия случай с въздушни пушки и осакатени не оцеляваме дълго;
- ни измъчват по всякакъв начин малки деца, които изкарват злобата си, натрупана от присъствието им по време на ежедневните семейни скандали;
- ни тровят разни миризливи бабички и напикани дядовци, които мразят всичко, в което има Живот, защото техния е към привършване;
- ни сдавят грозни кучета на комплексирани младежи в анцузи, чиито мускули в най-добрия случай са добре оформени мастни тъкани

Старите котки казват, че идва Зима, когато земята се покривала в бяло и наставало много студено. На мен ще ми е първата зима. Не знам какво е да ми е ледено студено и малко ме е притеснено. Надявам се, че моят пухкав кожух ще ме топли, и двамата с моя приятел ще оцелеем през ледените дни и нощи, очаквайки да изгрее пролетното топло слънце.

Всъщност, страх ме е да не е напразно оцеляването ми през зимата, а в първите пролетни дни да намеря смъртта си.

Искам и аз на топло и сигурно!