29 април 2009

Ново уиски в колекцията J&B Jet 12 YO

J&B Jet Aged 12 Years in Old Oak Casks @ 40%

Покрай великденския празник от фирмата почерпиха с по едно уиски и една водка. Уискито е това, което е на картинката, и веднага зае място сред колекцията ми от други уискита. Дори съм го и опитвал на вкус, редовно към края на работния ден отварям алкохолния бар и си наливам по едно баш малко уиски за преборване с ежедневния работен стрес. Така че ще го добавя и към списъка ми на уискита, които съм отпивал, а именно:

J&B Jet Aged 12 Years in Old Oak Casks @ 40%
Glen Scotia 14 Years Old Single Malt Scotch Whisky @ 40%
Balmenach 27 Years Old Single Malt Scotch Whisky @ 46%
Benriach 10 Years Old Single Malt Scotch Whisky @ 43%
Glenmorangie 10 Years Old Single Malt Scotch Whisky @ 43%
Aberlour 10 Years Old Single Highland Malt Scotch Whisky @ 43%
Ballantine's Gold 12 Years Old Special Reserve Scotch Whisky @ 43%
King of Scots 25 Years Old Old Scotch Whisky @ 43%
Bowmore Claret Single Malt Scotch Whisky @ 56%
Cardhu 12 Years Old Pure Malt Scotch Whisky @ 40%
Old Parr 12 Years Old Scotch Whisky @ 43%
Deanston 17 Years Old Scotch Whisky @ 40%
Lagavulin 16 Years Old Single Malt Scotch Whisky @ 43%
Glenfiddich 12 Years Old Single Malt Scotch Whisky @ 40%
Glenfiddich 15 Years Old Solera Reserve Single Malt Scotch Whisky @ 43%
Chivas Brothers Strathisla 12 Years Old Pure Highland Malt Scotch Whisky @ 43%
Connemara Peated Single Malt Irish Whiskey


27 април 2009

И рибар съм и инат съм!

Две скромни порции с попчета (меджита остана за Макс Пейн Кавалера)
(сн. Digital Rebel)

Мога официално да се похваля на цифровизирания свят, че на 26 Април направих сефтето за сезон 2009г. Скромно, но с кеф!
Още от предишната неделя се бях навил да отида на риболов. Тогава карах байка си в Природен парк "Златни пясъци" и се бях отбил до пристанището на курорта. Направи ми приятно впечатление как хората си ловят рибка, а не като мене да бухам 20 километра с колелото до Златните и толкоз на обратно до Варна!
В последния момент пуснах оферта на един приятел, чух се и с брат ми, но в крайна сметка сам запраших към Златните. Израза "запраших" е малко неточен, защото имах късмет - сутринта валеше дъжд и атмосферата беше толкова мързелива и приспивна, че незнам как се навих да стана и да замина. От един рибарски магазин се учудиха как така мога да купувам морски червеи за кая, не че имаха, и ме набутаха с миди, бели миди, даже не самите миди, ами само крачетата им, замразени. Това го разбрах чак когато ги размразих. Очаквах черноморска черна мида, а не такова чудо. Както и да е. Попчетата не кълвяха на нея. Добре, че на самото пристанище имаше истински пресни миди.
По пътя за Златни пясъци яко валеше, мислех си какво прав, в 10 сутринта отивам за риба, навън вали из ведро, пак се набутах, ще трябва да се връщам. Аз бих го нарекал "инат", защото въпреки всичко си карах бавничко, спокойно, надявайки се, че там където отивам няма да има дъждовни облаци.
Аз ви казах, че късмета беше на моя страна - щом вали ще ми върви като по вода! :) И наистина, на Златни таман беше преваляло. На пристанището си бях заплюл едно местенце, където миналата неделя видях, че един рибар хващаше доста риба. Сега обаче там имаше хора и се бях отдръпнал да не им преча. Те ми викат: "Абе ела тука, момче, там ще закачиш!", а аз не та не. И закачих. И кукичката скъсах. Добре, че бях взел резервни, знаех си, по принцип аз закачам много повече от брат ми. Незнам какво правя, но съм добър в това! :) И приказката за това, че трябва да се слушат възрастните хора е вярна!
Не ми беше скучно на пристанището. Двама баджанака бяха дошли и те да релаксират, бяха се скрили от жените си, с бирите и лафовете, единия даже специално за деня се беше оборудвал с въдица. И му кълвеше като на новобранец. И меджит хващаше на стръв и кука за кая, че изкарахме чепаретата - ама простотия е това чепаре, винаги съм го мразил, нищо не хванахме на него!
Друго си е попчето - може да е смешна риба, ама кълве! Може да е дребно, но кълве като лакомо дупе! Само дето не се хваща от първия път - дребосъци! Бях се решил всичката риба да я дам на Макс. Незнам как така става обаче, но вкъщи рибата ми се стори по-голяма отколкото тогава. За 6 часа хванах едва 15 попчета и 3 меджита. Допълнито се сдобих и с няколко килограма антистрес. Помага. А и рибата стана на перфектната вечеря, да се прибере жена ти, да й направиш масата, прясна рибка, ей това е значи истината! Останах удовлетворен от деня, колко ми трябва! :)


25 април 2009

Паркирал си като ИДИОТ


Харесва ми тази инициатива на сайта www.kato-idiot.com, защото и на мен ми се е случвало да къртя странични огледала или да изправям чистачките на паркиралия като ИДИОТ собственик на автомобил.
За съжаление ние сами сме си виновни поради много причини - всеки сульо и пульо с 2000 лева отгоре решава да си купи автомобил-трошка и да увеличи напрегнатия трафик в града, хората от малките градове виждат в притежанието на един такъв ефффтин автомобил "голямата работа", и ниския коефициент на голяма част от българите, както и тотално унищожената култура и възпитание, довежда до създаването на такива леко тип "хулигански" граждански инициативи - да залепиш върху колата една такава лепенка.
Предложението ми към инициаторите е да отпечатват лепенките върху друг материал, който трудно се отлепва - както винетките. Не съм си поръчвал такива стикери, но ми направи впечатление че поръчката на 20 броя струва 10 лева, или по 50 стотинки парчето, няма как - безплатен обяд няма, но този ценоразпис навява мисълта ми за комерсиален смисъл на кампанията без да се носи отговорност - друго си е някой друг да лепне стикера и ако го хванат случайно - бой,бой,бой!!! Коментарът ми е в сайта да се публикуват снимки на залепени стикери върху идиотските автомобили!

Иначе "евала" на инициаторите!


23 април 2009

Niki Dunev

Младият Ники Дунев в размисли

Днес бях на гости на семейство Дуневи, Марин и Светла Дуневи, младо семейство с почти 1 година брак, с почетен член едномесечния им калпазанин Ники, който тази вечер видях на живо за първи път. Супер яко лапе на едни супер яки родители, други думи нямам! :)

Марин го познавам покрай магазин На Тъмно. Покрай този магазин познавам кого ли не, но само готини хора, добри приятели. И най интересното е, че от този магазин толкова много бебета са се пръкнали покрай него, че само в блога ми споменавам 3 от тях, а се сещам за още толкова. Е, при Марин е друго, не е станал татко докато е работил там! :)

Да им е живо и здраво хлапето, поредния ОВЕН, инат, инат, само при мама иска (абе мъжка му работа, и аз съм бил така, ревал съм до посиняване, а в прегръдките на мама съм се превръщал в кротко бебенце)!


21 април 2009

Пътят до нос Емине

нос емине, село емона, фар, nos emine, emonaнос Емине - най-източната точка на България
(сн. Андрей Русев)

На следващия ден след Великден успяхме някакси 20 човека в продължение на 2 часа да се организираме с общо 5 автомобила да се разходим до нос Емине. Никой не беше ходил до там и се очакваше да бъде яко. Аз и Роси нямахме много информация за тази разходка какво щепредставлява - дали просто "гъз път да види" или пикник, и не се бяхме подготвили много. Излезе много приятен пикник с манджа, но без ганджа! :) Бях със стария фотоапарат Canon Powershot A40 и за съжаление не успях да направя добри снимки, дори батериите ми не издържаха. Трябваше да искам от другите фотоапарат, за да снимам, че ме сърбяха ръцете при тази гледка. А гледката си заслужава пътя, по който трябваше да минем.

нос емине, село емона, фар, nos emine, emonaСеверната страна на нос Емине
(сн. Андрей Русев)

нос емине, село емона, фар, nos emine, emonaПрословутият черен път до нос Емине, каманаци, ама цели 6 километра!
(сн. Андрей Русев)

Става въпрос за отбивката за Иракли от главния път Варна-Бургас. Точно там където Swiss Properties строят незаконно жилищна кооперация има отбивка за село Емона и нос Емине. От там чак до края, или около 6-7 километра, пътя представляваше натрошен на камънаци асфалт - без дупки и дълбоки коловози, но същински черен път - блед спомен от някогашния комунистически асфалт. Бяхме пет коли, всичките леки автомобили, но въпреки това нямахме някакъв проблем с офроуд отсечката, просто се движихме по-бавно, а собствениците на автомобилите стиската зъби от болка! :)

Улучихме много добро време, слънчево, сравнително топло на завет, иначе си духа - силно и студено! Навярно там винаги духа силен вятър, както на Калиакра.

В близост има военни поделения, уж секретни, но на Google Maps много ясно се вижда всичко.

Лесно се стига по пътя за нос Емине, няма как да се загубиш, пътят е един. Препоръчвам на всеки да се разходи до там, екскурзията си я заслужава! А отпочиването също!

Какво друго може да се види на Емине:


Торен бръмбър
(сн. Андрей Русев)

Ако не знаете защо се казва "торен бръмбър" на нос Емине успях да разбера, нека да споделя - тъйкато на тези обширни поляни има много крави на паша, те в резултат осират всичко, и ние едвам си намерихме местенце да се настаним - фъшкии много. На една пътечка гледам една голяма размазана фъшкия, а вътре два торни бръмбъра, които се забавляваха и ваяха една торна топка. По-надуло по пътеката гледам вече други двойки торни бръмбъри ускоряваха с топчето си и забавлението беше на максимално!


нос Емине - флора - за съжаление не разбирам от цветя и незнам как се казва
(сн. Андрей Русев)

нос Емине - флора - за съжаление не разбирам от цветя и незнам как се казва
(сн. Андрей Русев)


Снегонавяване по всяко време

Снегонавяване във всички случаи!
(сн. Андрей Русев)

Икономическата криза е наложила оптимизиране на всички разходи в държавните институции, включително оползотворяването на такива пътни знаци при осъществяването на строително-ремонтни дейности, които да нямат нищо общо със ситуацията, но да играят ролята на предупредителен знак благодарение на светлоотразителните им качества.


Куче канибал

Людоед - име или призвание!?!
(сн. Андрей Русев)

Поради добри намерения към своето куче, стопанин е изрисувал лика му върху пано на входната врата на дворното място, където кучето не е само пазител, но и дори людоед. Несъмнено този собственик няма грижи относно прехраната на кучето си - просто оставя вратата отворена и който влезе - влиза и другаде, макар и леко сдъвкан.


18 април 2009

Защо обикаляме църквата на Великден?

Светлините на Катедралата във Варна на 08.04.2007г.
(сн. Андрей Русев)

Тази вечер след тържественото богослужение около всяка сграда, която на покрива си има разпятие - църква или параклис, настъпва хаос. Стотици, понякога хиляди хора очакват с нетърпение да излезе свещеникът със запалена свещ в ръка, да произнесе няколко пъти фразата "Христос возкресе!" и да сподели огъня, който държи. Когато свещеникът обяви Възкресението на Христос, всички се поздравяват със "Христос возкресе!" и отговарят "Воистина возкресе!" и заедно с това прекратяват Великденския пост.
Да, казах "пост". Една седмица преди Великден се пости, яко се пости, като даже в петъка се живее само на вода. В четвъртък или в събота се боядисват яйца, правят се великденски хлябове.

И това е!

Къде обаче в цялата традиция и смисъл на на този празник - Великден, се намира обикалянето на църквата? Забележете, че със всяка изминала година покрай църквата се събират хора, които сигурно никога не са влизали в църква, неспазват никакви обичаи, нямат нищо общо с това, което ще се случи. Просто са там, защото е "модерно" - модерно както Св.Валентин на 14 февруари, както Halloween в края на октомври!

Хиляди християни са се събрали пред Катедралата във Варна по време на литургията на Митрополит Кирил, донесъл свещенния огън чак от Йеросалим, по случай Великден през 2007г.
(сн. Андрей Русев)

Както RRA се изразява - "Църквата по Великден е най-великото двуличие! И е така, защото всички се нашибваме вътре, палим свещи, гледаме графитите по стените, извиняваме им се за разни работи, казваме колко ни е гадно, че сме зле със здравето и че се караме с ближния. После се молим за помощ и очакваме едва ли не една огрооомна ръка да махне купола на църквата като капачка от буркан, да ни обере цигарите, да ни даде половин кило хероин за да ни е по-резонно помиряването с ближния, после Лозенец да стане на три морета и за всеки да има по мезонет, че да не се ръгаме повече. А ако сме се изкъпали и сме по-смирени, може и Ферари да намажеме. Ама явно не сме се къпали, щото никой не получава Ферари. Жените аха-аха да намажат, обаче в църква, чеда мои, се не влиза с деколте като Марианската падина!

Пич, направо ми взе думите!

Опитах се да намеря в интернет защо обикаляме църквата - ами йок, нищо не намерих до 5-тата страница с резултатите от гугъл, като единственото обяснение, което успях да намеря в един форум беше: "обикалянето на църквата символизира пътя към Голгота".

Освен самото обикаляне, три пъти на брой, ако не се лъжа обратно на часовниковата стрелка (макар че някъде четох, че мъжете трябва да се движат по часовниковата, а жените обратно на часовниковата стрелка), трябва да се внимава запалената свещ да не угасне. Колкото повече гасне, толкова по-голям грешник си! А ако подпалиш косата на някого - си и идиот.

След като обиколиш три пъти църквата можеш да се опиташ да влезеш вътре в църквата и да оставиш свещичката, а ако не ти се чака и бута, просто да я поставиш до самата църква отвън. Също било добре ако донесеш пламъка вкъщи и да "осветиш" всяка стая.

Всичко хубаво, но никъде не е обяснено защо, защо и защо!?
Ако някой може да даде обяснение подкрепено с факт - ще му благодаря!

Напук на всичко написано тази вечер и аз ще обикалям църквата, късно е да убеждавам приятелката ми, че след като незнаем защо обикаляме църквата - да не го правим. Добре, само аз не знам, надявам се, че тя ще ми даде обяснение.

послепис: 19.04.2009г. - Точно в полунощ удари камбаната на църквата Св. Петка във Варна, свещеникът със запалена свещ излезе от църквата и разнесе огъня, молейки се. Как се разнесе огънът ли? Ами тъй като всички хора са наобиколили църквата, за да може свещеникът да ги богослови и те да запалят свещичката си от неговия благодатен огън, е необходимо самият той със своите помощници да обиколи един път самата църква. Така и беше направил! Даже въпреки, че почти всички си бяха запалили свещите и чакаха да тръгнат да обикалят църквата, имаше и хора, които очакваха да мине свещеникът покрай тях, за да могат със сигурност да си запалят своята свещ от неговия благодатен огън. И тъйкато някои не успяваха да го настигнат, се получаваше нещо като завъртване на тълпата по посока на обратна на часовниковата стрелка. И така самият свещеник дава старт на обиколките.

Друг извод защо обикаляме църквата на Великден нямам!


13 април 2009

Да рециклирам или не? This is the question!

Да събираме ли отпадъци за рециклиране или не? Това е един от многото въпроси!

И когато бабичките излязат прави, че няма смисъл да трупат боклуци от един и същ материал на едно място...

Тези дни покрай смешната боклукчийска ситуация в София, и някоя друга снимка, за пореден път се убеждавам, че към този момент идеята за разделно събиране на отпадъци е по-скоро да може домакинствата да свикнат да го правят, отколкото накакъв положителен ефект за икономиката и природата като цяло.
Да гледаш как сметоизвозващия камион в едно се пълни с отпадъците от жълтия, синия и зеления контейнер, плюс тези с органичните хранително боклуци, при условие, че си си играл да събираш бурканчетата на едно място, пластмасовите бутилки на друго място, и вместо да имаш една кофа с боклук, а не цели 4, при което котките, които се качват на терасата да се чудят откъде да започнат с "преглеждането" им, е може би по-добре да спреш да разделяш отпадъците след като вътрешно в себе си си се убедил, че имаш волята и желанието да го правиш.
Дори рециклирането на отпадъците не е точно това, което си представях, а именно всичко да се изгори на едно място, заедно с органичните отпадъци, да отдели ужасно голямо количество вредни газове и отделената топлинна енергия да се използва за пара и електричество. Това предвижда изграждането на завода за рециклиране край Девня, така както е написано в сайта на dnes.bg тук

Към този момент във Варна разделното събиране се осъществява посредство ръчно сортиране, а именно една група кафеви са наредени на поточна линия, по която боклука минава, и отделят - там пластмаса, там стъкло. С хартията никой не се занимава, защото мазната хартия става единствено за изгаряне, а не за вторична преработка, в която като краен продукт е "рециклирана хартия".

В тази връзка да питам дали е същата съдбата на онези "гаражчета" за вторични суровини, дали хартията се изгаря?!?

Ще "изляза" в неплатена отпуска известно време, и без това времето се стопля и да не завъдя накоя гадост на терасата, че ще измрат бабичките във входа!


12 април 2009

Спаси птица или диво животно!

сребриста чайка гларусМалка сребриста чайка (гларус)
/сн: Андрей Русев/

Какво трябва да направим когато видим птица със счупено крило?

Миналата седмица мой приятел намери най-обикновенна сребриста чайка, или гларус, със счупено крило и се загрижи за птицата - няма значение, че хиляди от тях прелитат редовно над главите ни "опитвайки се" да осерат главите ни.
Още от ранни зори, нямаше и 8ч. сутринта се беше развънил къде да я заведе, за да се погрижат за гларуса. Тъйкато и аз дотогава не бях информиран достатъчно му казах да отиде на ветеринар и да я погледнат. Обаче не съобразих, че не всички ветеринари се занимават с птици, и явно Тодор точно на такъв я завел, който да не може да му помогне кой знае колко, освен да даде допълнително координати.
Оказа се, че Зелени Балкани имат спасителен център за диви животни и ранени птици. Те му предложиха да използва единственият, но и често използван начин гларусът да бъде изпратен по автобус до Стара Загора.
Тодор така и направи. Дори шофьора предвид благородната постъпка не взе пари на Тодор, а настани кашона с гларуса на сигурно и удобно място.
По-късно се разбра, че гларусът е пристигнал с автобуса до Стара загора невридим, оживял е дългия път, от Зелени Балкани са го прегледали, съвзели са го доколкото може, ще оживее и дори ако има късмет може пак да лети.
И ако се разлети да дойде до Варна и да продължи да почиства града ни от мизерията, която ни обгръща!

Така че, когато намерите ранена птица, не я давайте на котките, ами се обърнете към Зелени Балкани! За котката има консерви! А и всичко се връща някой ден!

Повече за Зелени Балкани на следния адрес: http://www.greenbalkans.org/

Относно Българско дружество за защита на птиците, прочети тук: http://www.bspb.org/

Ако намерите нуждаеща се от помощ дива птица или друго диво животно и искате да помогнете, моля обадете се на Спасителен център за диви животни – Зелени Балкани – гр. Стара Загора – 042/607 741 и 0886 570053


Ще вдигам сватба на 01.09.2009г.!

сватбена тортаВсе още не Just Married, но ще е на 1 септември 2009г.
(сн. www.pinkcakebox.com)

Ако все още някой не е разбрал, на 1 септември 2009г. с Роси вдигаме сватба! :)

Предполагам, че някои хора ще ги вълнуват малко повече подробности, ами нека да ги кажа: максимално оригиналния и импровизиран годеж беше още на 15 октомври 2008г., в която нощ двамата си казахме, че каквото и да правим, ще го правим само и единствено заедно. В резултат на обещанията ни, на следващия ден се пръкна Макс Пейн Кавалера, черен котарак, който бих могъл да го считам за символ на обещанието ни, и всеки ден ми го напомня хапейки и драскайки ме.

Първо споделихме на най-близките ни приятели, да видим как ще реагират - ами как, беше малко или много очаквано след като с Роси живеем заедно вече втора година, гоним третата. Най-вълнуващо си беше да кажем на родителите ни, и заради това, че е трудно да им кажем, особено след като честта се пада на мене и в двата случая, малко забавихме обявяването на събитието пред тях. Дори колегите ми 5 месеца стояха в невидение, и докато ме бъзикаха на тема сватба аз само се подсмихвах доволно, че не знаят.
Преди всичко първо поисках Роси от нейните родители - лесно я дадоха! :) Колегите ги информирах на връх рожденния ми ден, а моите родители на официалната вечеря по случай рожденния ми ден - все пак станах на 30 години. И докато поисках Роси от нейните родители в една вечер, която беше малко напрегната и всичко се разви толкова бързо и спонтанно, че дори Роси се шашардиса, то споделянето с моето семейство беше планирано няколко часа, и това също изнерви обстановката в душевния ми комфорт. Те също очакваха нещо подобно. Хммм, колко сме прозрачни значи. :)

Сватбата ще е малка и скромна, близки приятели и семействата ни, без много или никакви други роднини, сватбата я правим, за да тържествува любовта ни, която не спира да я има! Ще наблегнем над църковен брак, докато ритуала в обредната зала ще е просто протоколна подробност. Ще следва забавления, напивания, оригвания, надявам се сватбата да избяга от нормалното и да е такава, каквито сме шматки аз и Роси.

Наздраве!